← Всички публикации
Новина · 17.11.2026

Дори големите сайтове не са защитени: кибератака засегна BBC, CNN, Zoom и още десетки организации

Свикнали сме да приемаме, че когато посещаваме голям и известен сайт, можем да му имаме доверие. Все пак говорим за компании с огромни бюджети, цели ИТ отдели и сериозни инвестиции в киберсигурност. Оказва се обаче, че дори това невинаги е достатъчно.

Дори големите сайтове не са защитени: кибератака засегна BBC, CNN, Zoom и още десетки организации
На 16 ноември беше разкрита мащабна кибератака, при която злонамерен код е бил разпространен чрез легитимна платформа, използвана от редица световноизвестни сайтове. Сред засегнатите организации се нареждат BBC, CNN, Zoom, Salesforce и други популярни имена.

Интересното в случая е, че атакуващите не са пробили поотделно всички тези сайтове. Вместо това са използвали нещо, на което голяма част от тях разчитат.

Какво всъщност се е случило?

В основата на атаката стои платформата Optimizely. Тя предоставя инструменти, които позволяват на компаниите да анализират поведението на посетителите, да тестват различни варианти на страниците си и да подобряват потребителското изживяване.

Подобни услуги са изключително разпространени в съвременния интернет. Един сайт рядко представлява само код, написан от неговите разработчици. Обикновено той използва и множество външни инструменти за анализ, реклама, статистика и други функционалности.

И точно тук се появява проблемът.

Според информацията, публикувана от BleepingComputer, атакуващите са се възползвали от уязвимост в процеса на регистрация към услугата Experimentation на Optimizely. Това им е позволило да добавят злонамерен JavaScript код към клиентски проекти, който впоследствие е бил зареждан от сайтовете, използващи услугата.

Изследователят по киберсигурност Scott Helme е установил 188 заразени JavaScript файла, свързани със 178 организации.

Това е класически пример за атака по веригата на доставки, или Supply Chain Attack. Вместо да атакуваш директно добре защитена организация, компрометираш външна услуга, която тя използва и на която има доверие.

Какви са рисковете за потребителите?

Злонамереният код е имал няколко функции, всяка от които е достатъчно притеснителна сама по себе си.

Една от тях е била възможността да подменя адреси на криптовалутни портфейли. Представете си, че извършвате превод и сте копирали правилния адрес, но в определен момент той бива заменен с адрес, контролиран от атакуващите. Ако не забележите промяната, средствата могат да бъдат изпратени на съвсем различен получател.

Друга функция е била насочена към данните от банкови карти, въведени в уебстраници. Кодът е можел да търси информация като номер на картата, срок на валидност и код за сигурност и да прави опити да я изпрати към сървър на атакуващите.

Установени са и възможности за събиране на информация от браузъра, включително бисквитки и снимки на екрана, както и допълнителен код, насочен към уязвимости в определени версии на iOS.

Важно е да уточним, че наличието на тези функции не означава автоматично, че всеки посетител на засегнатите сайтове е бил компрометиран. Към момента на първоначалните публикации реалният мащаб на нанесените щети все още не е изяснен.

Защо този случай е толкова интересен?

Защото показва един от големите проблеми на съвременния интернет — зависимостта от външни услуги.

Днес дори сравнително обикновен сайт може да използва десетки библиотеки, модули, инструменти за анализ и облачни услуги. Всички те улесняват разработката и поддръжката, но едновременно с това увеличават броя на потенциалните точки за атака.

Понякога не е необходимо някой да разбие защитата на самия сайт. Достатъчно е да намери слабост в някой от компонентите, които сайтът използва.

Точно затова и добре изглеждащият адрес, валидният HTTPS сертификат и познатото лого не са абсолютна гаранция за сигурност. Те са важни, но не могат сами да защитят потребителя от злонамерен код, попаднал в легитимна страница.

Какво можем да направим?

За обикновения потребител подобни атаки са особено неприятни, защото невинаги изискват да направи нещо очевидно неправилно. Не е необходимо да отвори подозрителен имейл или да посети фалшив сайт.

Въпреки това има няколко разумни предпазни мерки. Поддържането на браузъра и операционната система актуални намалява риска от използване на вече известни уязвимости. При плащания и преводи на криптовалути е добре да проверяваме внимателно получателя и сумата, особено непосредствено преди потвърждаване на операцията.

Ако сме въвеждали данни за плащане в потенциално засегнат сайт по време на инцидента, разумно е да следим движенията по картата и да реагираме при съмнителни транзакции.

От своя страна Optimizely съобщава, че е отстранила уязвимостта, премахнала е инжектирания код от засегнатите проекти и е предприела допълнителни защитни мерки.

Интернет е сложна система, а доверието има граници

Този случай не означава, че трябва да спрем да посещаваме популярни сайтове или да се страхуваме от всяко онлайн плащане.

Но е поредното напомняне, че сигурността в интернет не зависи само от една компания, един сървър или един добре конфигуриран firewall. Тя зависи от цяла верига от технологии и услуги, а понякога е достатъчно само едно от звената да се окаже уязвимо.

И може би точно това е най-важният извод от историята — в интернет доверието е необходимо, но никога не трябва да бъде безусловно.