Раждането на интернет: две букви, един срив и история, която промени света

1969 година. Идеята започва да се превръща в реалност.

В предишната част на тази история се върнахме в началото на 60-те години. Време, когато компютрите са огромни, скъпи и предимно изолирани машини, а идеята за споделяне на изчислителни ресурси от разстояние тепърва започва да придобива реални очертания.

Годината вече е 1969-а.

Човечеството е на прага на едно от най-големите си постижения — първото стъпване на Луната. Компютърните технологии се развиват с бързи темпове, но възможностите за комуникация между отделните машини остават силно ограничени.

В Съединените щати обаче вече се работи по проект, който има потенциала да промени това.

Нарича се ARPANET — експериментална компютърна мрежа, финансирана от ARPA, Агенцията за перспективни изследователски проекти към Министерството на отбраната на САЩ.

Целта е да се свържат различни изследователски центрове, така че учените да могат да обменят информация и да използват ресурсите на отдалечени компютри.

На теория всичко звучи сравнително просто.

На практика обаче предстои да се изгради нещо, което никой до този момент не е реализирал в подобен мащаб.

Как се свързват компютри, които не говорят един и същ език?

Едно от най-големите предизвикателства пред създателите на ARPANET е разнообразието на компютърните системи.

Различните университети използват машини от различни производители. Те имат собствени операционни системи, различен хардуер и специфични начини за обработка на информацията.

За да работят заедно, е необходимо да бъде създаден общ начин за комуникация.

Тук се появява едно изключително важно устройство — IMP (Interface Message Processor).

Най-лесно можем да си го представим като далечен предшественик на съвременния мрежов рутер.

Вместо всеки компютър да трябва сам да управлява цялата комуникация с останалите машини, той се свързва към IMP. Устройството се грижи за преноса на данните през мрежата, като използва технологията за комутация на пакети.

Разработката е възложена на компанията Bolt, Beranek and Newman (BBN), а за основа на първите IMP устройства е използван компютър Honeywell DDP-516.

Но дори с тези устройства задачата далеч не е решена.

Трябва да бъде разработен софтуер, чрез който компютрите да комуникират с IMP, както и правила, по които отдалечените системи да обменят информация помежду си.

Общи правила за една мрежа, която още не съществува

През април 1969 г. се случва нещо, което на пръв поглед може да изглежда незначително.

Младият изследовател Стив Крокър написва документ, наречен RFC 1 — Request for Comments.

Документът е датиран 7 април 1969 г. и разглежда първоначалните идеи за комуникация между компютрите в бъдещата мрежа.

Това е началото на традиция, която ще се запази десетилетия напред.

Вместо един човек или организация да определя всички правила, инженерите започват да обменят предложения, да ги обсъждат и постепенно да изграждат общи стандарти.

Днес документите RFC продължават да играят фундаментална роля в развитието на интернет.

Но през пролетта на 1969 г. това е просто начин малка група специалисти да си сътрудничи по проект, който все още няма действаща мрежа от отдалечени компютри.

Септември 1969 г. Първото устройство пристига.

Първата точка от ARPANET е избрана да бъде Калифорнийският университет в Лос Анджелис — UCLA.

Там работи екип под ръководството на професор Леонард Клайнрок, който има важен принос към математическата теория, използвана при изграждането на мрежи с комутация на пакети.

В началото на септември 1969 г. в университета пристига първото IMP устройство.

То е голямо, тежко и няма почти нищо общо с малките рутери, които днес използваме у дома.

Устройството е свързано към компютър SDS Sigma 7, а екипът започва да подготвя необходимия софтуер и да проверява комуникацията между двете машини.

Първата част от инфраструктурата вече е на мястото си.

Но една свързана машина все още не прави мрежа.

Необходима е втора точка.

Октомври 1969 г. Появява се втората точка.

Около 1 октомври 1969 г. второто IMP устройство пристига в Stanford Research Institute (SRI), разположен в Менло Парк, Калифорния.

Там то е свързано към компютър SDS 940.

Двата изследователски центъра се намират на приблизително 560 километра един от друг.

Вече има две различни компютърни системи, две IMP устройства и комуникационна линия, която може да пренася данни между тях.

Инженерите обаче трябва да направят още една решаваща стъпка.

Да докажат, че човек, работещ на единия компютър, може да се свърже и да използва другия от разстояние.

Това означава, че не е достатъчно само мрежовите устройства да обменят пакети. Трябва да работи и комуникацията между самите компютри.

Предстои първият истински тест.

29 октомври 1969 г. Вечерта, която ще остане в историята.

Вечерта на 29 октомври в UCLA младият програмист Чарли Клайн застава пред терминал, свързан към компютъра SDS Sigma 7.

На стотици километри от него, в SRI, се намира програмистът Бил Дювал, който работи с отдалечения SDS 940.

Двамата поддържат връзка по телефона, за да могат да проверяват какво се случва при предаването на информацията.

Задачата им е съвсем обикновена.

Клайн трябва да изпрати командата LOGIN, за да осъществи отдалечен достъп до компютъра в SRI.

Само пет букви.

Но зад тези пет букви стоят години изследвания, разработка на хардуер и софтуер и усилията на множество учени и инженери.

Клайн натиска първия клавиш.

L

Буквата достига до отсрещния компютър.

По телефона Дювал потвърждава, че я е получил.

Следва втората буква.

O

И тя пристига успешно.

Двата компютъра комуникират.

След това Клайн натиска следващия клавиш.

G

И системата в SRI се срива.

Опитът е прекъснат.

Вместо планираната команда LOGIN, успешно предадените символи са само два.

LO

Това се превръща в първото знаменито съобщение между два отдалечени компютъра в ARPANET.

Не е предварително подготвено послание. Не е тържествено обръщение към човечеството. Дори не е завършена дума.

Просто две букви, последвани от софтуерен срив.

И все пак те се превръщат в символ на началото на нова епоха.

Един провал, който всъщност е успех

Историята обаче не приключва със срива.

Двамата програмисти продължават работа, проблемът е отстранен и около час по-късно командата LOGIN вече може да бъде изпълнена успешно.

Експериментът доказва, че е възможно два различни компютъра да обменят информация и да осъществяват отдалечена сесия през новата мрежа.

За участниците това е успешен технически тест.

Няма световна пресконференция, няма голямо публично събитие и няма милиони хора, които следят какво се случва.

Има само инженери, компютри, терминали и няколко записани реда в лабораторен дневник.

Но от историческа гледна точка това е огромна крачка.

За първи път ARPANET демонстрира работеща комуникация между два отдалечени компютъра, свързани чрез нейната пакетна мрежа.

От две машини до глобална мрежа

Развитието продължава.

До края на 1969 г. към ARPANET се присъединяват още две точки — Калифорнийският университет в Санта Барбара и Университетът на Юта.

Така първоначалната мрежа вече включва четири изследователски центъра.

През следващите години тя започва да се разширява, появяват се нови приложения, усъвършенстват се комуникационните протоколи и постепенно се създават условията за свързването на различни мрежи помежду им.

Един от следващите ключови моменти настъпва на 1 януари 1983 г., когато ARPANET преминава към протоколите TCP/IP — фундаментална стъпка към съвременния интернет.

По-късно се появява и World Wide Web, който превръща интернет в много по-достъпна среда за обикновените потребители.

Важно е да направим разграничение: ARPANET не е същото като днешния интернет, а негов ключов предшественик. Идеите и технологиите, разработени в този проект, обаче помагат да бъдат изградени основите на глобалната мрежа.

57 години по-късно

Днес използваме интернет почти непрекъснато.

Чрез него общуваме, работим, учим, пазаруваме, управляваме финансите си и получаваме достъп до огромно количество информация.

Мрежата, която започва като експеримент за споделяне на изчислителни ресурси, постепенно се превръща в инфраструктура, от която зависи значителна част от съвременното общество.

Но заедно с удобството се появяват и нови предизвикателства — киберпрестъпност, измами, масово събиране на лични данни, дезинформация и все по-голяма зависимост от цифровите услуги.

Първоначалната идея е била компютрите да бъдат свързани, за да могат хората по-лесно да споделят информация и ресурси.

Днес, 57 години по-късно, тази цел е постигната в мащаб, който едва ли някой през 1969 г. е могъл да си представи.

Историята на интернет обаче далеч не е приключила.

И може би най-интересният въпрос вече не е как успяхме да свържем всички тези компютри, а какво направихме с връзката помежду им.

Честит 57-и рожден ден, интернет!